Андреевден (Едрей) – 30 Ноември

Традиционен обичай от
Есенната традиционна обредност

Българите го наричат още “Мечкинден”.
В българския Народен календар този празник е познат под различни имена (Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден) за различните краища на България. Вярва се, че от този ден денят започва да расте (“наедрява”) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава “високи” (добри) посеви, а останалото се изяжда.

Традиционни обредни практики:

Още преди изгрев слънце се туря котле на огнището и като възври водата, стопанката сварява царевица.
После с първите лъчи на слънцето захранва символично мечките, като с лъжицата взема от сварената царевица и хвърляйки над огнището зърната нарича:

“На ти мецано, варена царевица, да не ядеш стоката и човеците!“

И това се повтаря ТРИ ПЪТИ. Като се събудят децата и те правят същото.
Обредната трапеза е от варени житни и бобови зърна, прясна пита, плодове.

Традиционни забрани:

Вечерта на лягане дрехите на децата не се смъкват надолу, а се изтеглят нагоре, за да растат нависоко.